Рождения ден на Наталия Блек!

Хей слънчица, къде се изгубихте?
Толкова ми е самотно без вас. Тълкова тъжно...
Без интересни клюки този град не съществува. Всеки град си има своите тайни. Аз съм тук, за да науча вашите.
Да, ама как да стане като не ми …

[ Full reading ]

Дойдох в градчето ви наскоро, но много бързо се запознах с историите на всеки един. Чувствам се толкова поласкана, от "партито", което ми спретнахте, че реших да кажа по някоя мила дума за всеки един от вас. Няма да …

[ Full reading ]

Дълго ли ме чакахте, слънчица?
Съжалявам, наистина много съжалявам. Но все пак ви беше ясно, че ще се появя рано или късно. Реших, че ще бъде късно. Нали сте чували - за да направиш впечатление не се появявай навреме за …

[ Full reading ]

Ето,че настъпи и момента за рождения ден на Наталия!няма да пускам снимки как изглежда всичко просто знайте,че е разделен на две части-бар и ресторант и има всякакви алкохолни и безалкохолни. =)

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Леле времето минаваше,а беше време да ходя на мястото където щеше да се проведе рождения ми ден.Ужасно.Прибрах се по-рано,за да не закъснея и пак го направих.Просто ужасно.Този път набързо облякох рокля,на гримирах се,сложих някакви бижута,взех си чантата и слязох на долния етаж.Взех ключовете си и натъпках чантичката си с хапчетата които ми бяха нужни,гримове и телефон.Обух някакви обувки,излязох пред къщата и я заключих.Качих се в колата си и потеглих към бар-ресторанта.Нещо такова.Когато стигнах побързах да сляза,да заключа колата и да вляза.Когато влязох беше приказно с много хора.Зачудих се дали Алис е сред тях,но не ме интересува дано да не е тук.Не очаквах нейния подарък ако имаше такъв и ако изобщо бе някой от хората тук.Качих се на подиума и застанах пред микрофона.Ужас отново.Мразех да съм взела вниманието на толкова хора.Публиката не ми е в кръвта и без да се правя на много изискана казах на всички:
-Добър вечер на всички!Думите са ми притеснение затова няма да казвам нищо повече освен едно-Забавлявайте се.-Млъкнах и слязох от сцената когато вече всички бяха заети с друго исках да подскоча от радост,че бях слязла.Чудех се сега при кого да отида за компания.

Ефи се готвеше за този рожден ден отдавна. Доста време и отне намирането на подарък, защото нищо не и харесваше, освен, когато беше напушена, но тогава не се броеше. След дълго търсене най-накрая откри нещо, което и се стори подходящо, а и много и хареса.
Вече беше дошъл деня на партито. Ефи се облече набързо с една къса рокличка, сложи си няколко гердана и едни секси високи обувки. Косата и беше в типичният за нея леко разрошен стил. Знаеше, че сигурно няма да има нужда да си носи хапчета, защото познаваше Нат. Но все пак реши да не рискува, затова взе няколко, даже повече от няколко. Всякаш и беше любимия аксесоар. Когато се приготви взе 2-3 от тях и тръгна към плажа.
След малко вече беше там. Имаше доста хора. Тъкмо, когато влезе видя, че Нат беше на сцената. Усмихна се леко. След като тя слезе, Ефи отиде при нея.
-Нат, честит рожден ден, мила. И още веднъж да ти пожелая всичко най - най. И най-вече много гаджета и секс.
Каза усмихнато Ефи и я прегърна. А после и подаде една торбичка. Беше лилава с бели сърчица. Малко лигава, но сладка. Вътре имаше най-страхотната чанта, която Ефи беше виждала някога. А и все пак беше "Прада".
-Отвори го. Сигурна съм, че ще ти хареса.

Когато Ефи дойде при мен ми стана още по-весело.Приятелката ми беше тук вече сякаш нямаше никой друг.Не бях я виждала от доста време.Засмях се на пожеланието и което всъщност беше страхотно и много се зарадвах.
-Мерси,Ефс,мерси.-Усмихнах се до ушите така да се нарече и когато ми подаде пликчето просто ми се искаше да изпищя.
-Оуу отварям веднага.-Добавих към предишното казано и забързано отворих пликчето.Беше страхотна чанта.
-Ооо Ефи,страхотна е много благодаря.-Изрових нещата от сегашната си чантичка и ги нахвърлях в новата.обожавах подаръци,а ако и всички са такива хубави щеше да е най-щастливия ми ден.Сега сигурно Алис умираше.или пък не.Дано е.
-Ами ти как си,Ефс?

Ефи се смееше докато гледаше реакцията на Нат. Явно наистина я познаваше добре, както си мислеше, защото Нат много хареса подаръка и.
-Леко напушена, но много леко. Знаеш ме.
Ефи се засмя по своя чаровен начин. Поогледа обстановката. Може би от вълнение не я беше забелязала досега. Всичко беше толкова красиво и стилно. Точно както си го представяше и очакваше да бъде. Все пак това беше Наталия.
-Тук е невероятно, рожденичке.
Ефи обичаше партита, особено рождените дни. Караха я да се чувстват щастлива. Може би, защото на тях имаше много алкохол и наркотици. Кой знае?
-А какво ти подариха досега?

Днес беше рожденния ден на сестрата на Алис, Наталия. Алис беше измисляла изненада си с дни, седмици, може да се каже и месеци наред. Не можеше след всичкото това време да посмее да отиде като себе си на партито, затова беше решила да използва дарбата си, която най- накрая и беше в полза. Малцина хора имаха нейната дарба, а никой не знаеше за нея, тъй че можеше свободно да я използва. Гневът на Алис към Наталия се беше разраствал с годините и вече беше достигнал връхната си точка. Планът и беше да придобие лика на някой от партито и .. просто да бъде там. Това и се въртеше в главата, но истината беше, че дълбоко в себе си Алис знаеше, че няма просто да отиде на партито без да остави някаква трайна вреда върху Наталия, или може би не само върху нея. Мнозина от приятелките 'и бяха наричали Алис луда и т.н. Може би тя беше луда някъде дълбоко в себе си. Може би знаеше, че би убила всеки човек в този град без да 'и мигне окото, но истината беше, че не можеше да го приеме. Всичко което е винаги е .. нормален живот като на другите, но тя винаги беше подхвръляна и размятана навсякъде, мразена от другите и това само по вина на Наталия. Винаги беше Наталия. Всичките приятелки на Алис я изоставиха заради нея. Беше и останала само Дафни, затова толкова силно се стремеше тя да не разбира нищо за сестра 'и, но уви скоро и това може би щеше да стане.
Първото нещо, което Алис направи, когато отиде на партито беше да си набави нов лик. Избра едно добродушно на външен вид момиче, като първо се увери, че не познава Наталия лично. Беше донесла подарък, така че нямаше нужда да краде такъв и тръгна да търси сестра си. След близо половин час погледа на Алис се спря върху две момичета. Несъмнено това бяха Наталия и най- добрата и приятелка Ефи. Без да се колебае Алис отиде при тях и прекъсна разговора им.
- Здрасти, ти трябва да си рожденничката, нали? - усмихна се с една от налудничевите и слънчеви усмивки, които подаряваше на хората, които харесва, но броени секунди след като го направи се сети, че не изглежда като себе си, а вероятно нейното лице беше единственото където тази усмивка изглеждаше кажи-речи добре.

-Ами засега си само твоя.-Отговорих когато Ефи ме попита какви подаръци съм получила.-И мерси постарах се да бъде красиво.-Отново се засмях.-И последно да,да знам те.-Намигнах и и се усмихнах отново.През това време дойде някакво момиче и ме попита дали аз съм рожденичката и аз естествено започнах да си отварям устата:
-Да аз съм.Здравей.-Усмихах се.-Аз съм Наталия,а това е Ефи.-Казах като представих и двете ми в надежда и Ефс да се запознае с нея.А може и да съм направила нещо да кажа "Гадно" като съм я представила.Все едно.Отидох на бара и взех 3 чаши с уиски някак без да го разливам го занесох до двете момичета и те си взеха по една чаша.Аз моето го изпих на екс и взех шампанско от един сервитьор който носеше на групичка която седеше в ресторанта.Глътнах го и него и оставих чашата отново на подноса.

Алис знаеше, че това е Наталия. Можеше да я познае от 100 километра разстояние. В близките години живота 'и беше пълна мълга за Алис, но това не беше пречка да я познае. Наталия се представи. Алис не беше измислила име за лика си и беше забравила да попита момичето, което между другото в момента лежеше в багажника на колата и, за името му. Измисли си името Роуз и се представи с него.
- Аз съм Роуз. Честит рожден ден- каза срамежливо Алис и подаде малка торбичка на сестра си. В нея имаше чисто нов айфон с гравирано името 'Нат' отзад.

Докато си говореха с Нат, при тях дойде едно момиче. Рожединчката набързо ги представи. А после донесе и уиски. Ефи последва примера на Нат и също го изпи на екс. Обичаше да ги пие на екс, така усещането беше още по-силно. Малко по-късно момичето се представи.
-Имаш хубаво име Роуз. Харесва ми
Каза някак чаровно Ефи и погледна към момичето. Не я беше виждала досега, но това нямаше голямо значение. Може би, защото не помнеше много физиономии нито имена, така че, можеше и да бърка. Тя вечно беше отнесена и не разбрала какво става.
-Нат, трябва да ни поръчаш още алкохол и да е по-силен
Каза усмихвайки се Ефи.

Когато видях айфона който така наречената Роуз ми даде се зачудих.Беше ми малко подозрително,но всичко отмина.
-Аууу ами страхотен е.-Казах със зачудена,но радостна усмивка.Метнах го и него в чантичката си и се усмихнах чаровно.Вече нямах идея какво да кажа или направя затова извадих кутията си с цигари и запалих една а след нея и още една.погледнах първо към Ефи и я попитах:
-Искаш ли?-Докато я чаках да отговори реших да задам същия въпрос и на Роуз.-Ами ти искаш ли?-Като държах цигарите в ръка.Никой ли нямаше да ми прави компания и да пуши с мен?Мамка му.Е нищо какво пък толкова.Затичках отново до бара,но този път взех цялата бутилка,а бармана с радост ми я даде след като знаеше,че бях рожденичката сега.Пийнах от нея няколко големи глътки.И осетих как взе да ми става лошо.Ставаше от време на време.Постоянно ми ставаше нещо когато пия алкохол и ми става дори и да не съм пияна.Щях да изчакам още и нямаше да пия хапчета сега.носех какви ли не в себе си.Едвам бях натъпкала всичко в чантата си.

Очевидно Наталия и Ефи приеха "Роуз" в компанията си за днес. Всичко се случваше толкова бързо, че Алис едва схващаше какво става. Изненадата, която подготвяше не беше това, но от това се задействаше. Нямаше много време затова им каза:
- Изчакайте малко .. връщам се след 10 минути.
Алис отиде на мястото където щеше да постави изненадата, увери се, че няма никой и направи това, което беше планувала. Изкара от чантата си безвредни експлозиви. Всичко което щяха да направят е да сплашат хората, тъй като не бяха способни да убият нищо, освен мравка. Системата на Алис беше повече от точна. В момента в който Нат включи новия си Айфон всичко щеше да гръмне като голяма безвредна фоерверка. Не трябваше да кара Домакинката да се осъмнява в нея, затова се върна при Нат и Ефи колкото се може по- бързо.

Компанията на Нат и Роуз беше много приятна. Нат и предложи цигара, но засега Ефи отказа. Това не беше типично за нея, но и тя си имаше своите странни моменти като този. Когато Нат се върна с бутилката от бара, Ефи я дръпна от ръцете и започна да пие големи глътки от нея. Все едно пиеше вода. Изпи около една четвърт от бутилката. Тогава се сети, че това не е само за нея и остави бутилката.
-Роуз искаш ли?
Набързо я попита и погледна към Нат, която и се усмихваше. най-вероятно, защото я познаваше. Нат започна да получава много яки подаръци, но все още не бяха видели всички. Ефи обичаше да разглежда подаръци. Може би, защото обичаше да ги получава.
-Хей, Нат, имаш ли някое яко ново хапче? Може да дадеш и на Роуз. Да се позабавлява в наи стил.
Ефи се засмя и погледна към момичетата. После се сети за другия подарък на Нат, а именно новия телефон и добави:
-Може да ни снимаш с новия си телефон

Оуу определено щеше да е забавно Роузито да пробва нашия стил с яките хапчета.Винаги носех такива за забавление.Извадих няколко хапчета като без да питам сложих две-три и на двете в ръцете и взех 3 за себе си.Доста хапченца,но пък какво.По много беше по-забавно.Роуз ги погледна малко странно, а аз изпих първото с малко уиски и се усмихнах дяволито.
-Ето ти "хапченцата",Ефс.-Подсмихнах се.-Между другото да ще пробвам за снимката хайде аз не искам да участвам в нея вие двете с Роуз ще бъдете пред обектива.-Намигнах им.-Хайде правете пози-засмях се.Когато щракнах копчето нещо гръмна,а аз подскочих както и момичетата,а Роуз се смееше.Аз просто гледах изумено.
-Мамка му къде е тази кучка?-Казах и погледнах ядосано към,Ефи.Роуз изглеждаше объркана от това което казах и реших да допълня още малко:
-Къде е тази кучка тъпата ми сестра по дяволите?Моля ви враговете са ми рядко срещани единствения ми враг сега е тази мръсна,долна...нека да не продължавам.Момент няма как да я открием идиотката му с идиотка сигурно е взела тялото на друг от присъстващите се тук.По дяволите.-Тези експлозиви поне бяха безвредни,но все пак можеше и до други да се стигне.Качих се на сценичката в опит да виждам по-добре и да видя дали е тук в собственото си тяло,но не е.Знаех,че е тя.Знаех,че това не е просто шега.Забелязах Роуз как се смееше,но не ми беше толкова подозрителна.Много се вживявах да,но просто съм убедена,че кучката е тук.

След страния ден,който имаше Дафни и най-неочакваното запознансво със сестрата на нейната най-добра приятелка и разбира се хубавата покана за рождения ден на Наталия-тя беше в шок.Толкова неща й се бяха случили за има няма два часа и тя се чудеше как да реагира да иде ли на рождения ден или да не иде,но искаше да остане приятелка с нея,но от една страна я беше страх Алис да не би да й се расърди,но защо тя трябваше да й се сърди,а не Дафни,която не знаеше нищо за сестра й и от това ,което се беше случило.Във всяка една история има 2 страни и за сега тя беше чула само едната.Тя реши да отиде,за да разбере какво е станало и от Алис.Тя както винаги седеше и се чудеше какво да облече,но това не беше единствения проблем трябваше да избере и подарък.Това за нея беше малко по сложничко,защото тя познаваше едва от 2 часа този човек -не знаеше какво обича или какво харесва.Реши да се облече ТАКА и тръгна към плажа с надеждата да разбере какво става.Преди това мина през магазина и взе ТЕЗИ няколко рокли като подракък за Натали.

Наталия стоеше горе на сцената и се опитваше да успокои другите. Алис не можеше да прикрие смеха си и започна да се смее. Когато изведнъж сестра и я погледна си помисли, че ще разбере, че е дело на "Роуз" затова избяга при най- близкия храст, преобрази се отново в себе си и тръгна нанякъде. За (не)щастие по пътя видя най- добрата си приятелка Дафни. Беше я страх, че ще и се разсърди заради лошата постъпка, но вече беше прекалено късно, за да избяга и от нея. Тя я беше видяла. Вместо да се опитва да прикрие какво е направила, започна да говори сякаш не знаеше кой го е направил.
- Хахх хдд Дафни, нямам идея кой го е направил, но той е гении.
Въпреки думите и Дафни я гледаше странно, а Алис просто не искаше да приеме факта, че е изгубила най- добрата си приятелка.

Тя прегръна и целуна Алис както винаги правеха.Не можеше да си й помисли,че вече нямаха да бъдат приятелки и искаше да чуе и нейната версия на историяте.Просто имаше нужда от това .
-Искам да ми разкажеш всяка една подробност.-каза високо тя и я тръпна да седне.
Чувстваше се странно ,че й говори така,защото никога не би посмяла,но се чувстваше и излъгана от друга страна.Искаше да я убеди по някакъв начин,че тя не е злата к*чка ,която я описваше сестра й.

Слязох от сцената моментално когато видях Роуз тичайки да излиза.
-Мръсна,подла,кучка.Ще и дам да се разбере.-Шепнех си на себе си и се затичах и аз на вън.Огледах се на двете страни и видях Дафни,а пред нея Алис.естествено.Можеше ли да съм такава глупачка.Как можах да се родя или как можех да имам сестра.Наистина ми се иска когато ме проряза в гърлото с онова стъкло да бях умряла.По дяволите да вървят мислите ми отивам при тъпанарката наречена моя сестра.
-Така,така,така,Алис...не очаквах да те видя тук.Какво стана с прикритието.-Дафни ни гледаше странно.А аз просто се усмихвах.Очаквах тя да е тук така де Алис.
-Радвам се,че дойде,Дафни,но не ти трябваше да идваш.Между другото...знаеш ли забрави.-Млъкнах и чаках някоя от двете да наруши проклетото мълчание което не издържах.в гърлото ми беше забутана топка от обиди.Имах нуждата да псувам по Алис,за да се успокоя малко.Или наркотици.Най-сигурно.

Тя се чувстваше уплашена и същевремено глупаво от ситуацията,която ставаше между тях двате .Искаше по някакъв начин да разбере и да поправи нещата,за да може да е й с двете приятелка.
-Чакайте нека да идеме на по-тихо място и да се опитаме да се разбереме всички,защото така с караници не става и обиди.-казах аз.
После дадох подаръка на Наталия и се надявах той да й хареса
.

Дафни ме накара да седна и ме помоли да 'и разкажа случилото се тази вечер. Седнахме и изведнъж се появи Наталия. Започна да се кара, но аз знаех какво да правя. Планът ми беше железен. Просто стоях там тихо и кротко, докато чаках гирлотията да свърши. Дафни предложи да отидем на по- тихо място и го направихме. Няколко сълзи се проляха от очите ми. Знаех, че единствения начин да умилостивя Дафни не беше да се защитавам, да отричам или да псувам, а да кажа, че съжалявам. Прегърнах я, а Наталия стоеше отстрани и ни гледаше.
- Не исках - промълвих аз плачейки. - просто - изциврих пак - тя винаги ме е мразила аз не исках да направя нищо ... живота ми се провали заради нея. Ти знаеш, че всички ме мразят. - отпуснах се от прегръдката в която се бяхме вплели и седнах на земята, като допрях колената до гърдите си и ги прегърнах.- Тя винаги е настройвала всички срещу мен и им е говорила какви ли не глупости - нищо друго не казах. Само изчаках да стане достатъчно тихо, за да се чуват само моят плач и нищо друго. Знаех, че това ще помогне.

-Аз ли съм настройвала всички.ти знаеш,че преди се обичахме и разбирахме,но когато седим затворени в една стая винаги се караме и какво?Един ден стъклената врата се забоде в гърлото ми и искам сега да съм мъртва.Този път искам да се задържите приятелки и нямам намерения да ви разделям.Ако не беше това твое бутане в стъклената врата нямаше всички да те мразят.Не мислиш ли?Знаеш ли наистина не ми се разправя с това,но е време да си го изясним веднъж и завинаги.-Бях със сериозно изражение,но след малко то се развали и от моите очи също започнаха да се стичат сълзи.не мислех,че някога бих се разчувствала така пред сестра си.
-Между другото мерси Дафни по-късно ще го отворя в момента не ми е до подаръци.Взех го и го оставих плътно до себе си всякаш някой ще ми го вземе.
-И Дафни,наистина искам да знаете,че няма да ви разделям,а като ви гледам и да исках няма да можех.Стига толкова защо просто...не знам вече обърках се нека друг да започне да говори.

Ониксия пристигна. Закъсняла естествено. Просто напоследък беше доста разсеяна. Беше забравила напълно за партито на Наталия. Не се познаваха лично, но тя нямаше нищо против да се запознае с нея. Все пак доскоро учеха в една гимназия. И да, Ониския знаеше всичко за всеки от гимназията. Имаше блог, в който съобщаваше за различните новини из гимназията на Феървю. И не, не обиждаше никой. Може би затова блогът не беше толкова успял. И все пак, може би беше по-добра идея да се заеме с издаването на училищен вестник?? Кой знае..
Ники разтърси глава. Тъмните й къдрици се разрошиха. Не е като да не го правеха при всяко нейно движение. Обиците й издрънчаха. Пое си дъх иии ето ме, парти, идвам!
Тя се приближи до Наталия. Знаеше, че бе избрала малко нестандартен подарък, но тя и без това това си беше - откачалка.
- Хей! Ето я и рожденичката. - усмихна се синеокото момиче - Нося ти този подарък, който може и да не разбереш отначало, но...ти си умна, ще се справиш.
Едно нещо не можеше да й се отрече - беше особено нетактична. Понякога успяваше да разсмее хората така, понякога не. А и беше голяма бърборана...а мислите й се щураха насам-натам из главата й. Никога не мислеше за едно нещо повече от пет секунди. За съжаление май не беше уцелила момента. Нещата на партито изобщо не изглеждаха розови в момента. Чудеше се дали трябва сега да даде подаръка си или просто да се изнася оттам. Изглежда думите й не бяха приети по радостния начин, по който очакваше...
Ама все пак всички знаеха, че е особено нетактичен човек.Просто спадаше към категорията на СуперАктивнитеИдиоти. Не е ли това прекрасно?

Плажно парти!? Не можеше да мине без присъствието
на Али. Тя не пропускаше купони и т.н. Е знаеше, че е рождения ден на
някаква момиче, но това че не я познаваше нямаше да я спре да отиде.
Фрей оправи грима си и вдигна косата си. Облече една доста къса рокличка
и обу черни токчета.. Не бе много убедена че на партито ще има от нейния тип
забавление или с друга дума дрога и за това взе амфетамин и трева, за
всеки случай.
Запали колата си и тръгна към плажа, където беше и
самото парти. С идването си нещо избухна, а ядосаната рожденничка се
качи на сцената и започна да успокоява гостите. Али вместо да се
притесни или нещо от този род, се засмя. Супер...явно някой саботираше
рождения ден, Алс винаги попадаше в точното време и място. Брюнетката се
насочи към две момичета и започна да вика, не беше много уместно Ал да
се намесва само, за да даде подаръкът си, но пък не и' пукаше особено.
Тя се приближи към трите момичета и се опита да извие устните си в нещо
подобно на дружелюбна усмивка, но просто не и' се получи особено добре.
-Предполагам ти си Наталия. Рожденничката!? Е...честит рожден ден! -
каза тя като подаде малка черна кутийка на момичето, върху която седеше
една красиво синя сатенена панделка, а в самата кутийка имаше една нежна
покрита с диамантчета и сваровски гривна.

Щом другите идваха без никакъв проблем, значи може би и Ники можеше да даде подаръка си без да се притеснява. Подаде на Наталия малка кожена кесийка. В нея имаше осем скъпоценни камъка с размерите на нокътче на малкия пръст. Всеки помагаше за нещо.

Spoiler:

- Знам че е малко...кого заблуждавам, доста странен, но и аз съм си странна птица, така че ми идват странни неща наум. Е честит рожден ден. Пожелавам ти много здраве, щастие и всичко най-хубаво.
Сините й очи проблеснаха щастливо. Наистина се чувстваше добре тук. И след партито, щеше да се прибере в една нормална къща, а не в развалина... Животът й беше толкова по-лесен откактко живееше със сестра си.
- Между другото аз съм Ониксия.

» Къщата на Наталия