Ню Йорк .

Хей слънчица, къде се изгубихте?
Толкова ми е самотно без вас. Тълкова тъжно...
Без интересни клюки този град не съществува. Всеки град си има своите тайни. Аз съм тук, за да науча вашите.
Да, ама как да стане като не ми …

[ Full reading ]

Дойдох в градчето ви наскоро, но много бързо се запознах с историите на всеки един. Чувствам се толкова поласкана, от "партито", което ми спретнахте, че реших да кажа по някоя мила дума за всеки един от вас. Няма да …

[ Full reading ]

Дълго ли ме чакахте, слънчица?
Съжалявам, наистина много съжалявам. Но все пак ви беше ясно, че ще се появя рано или късно. Реших, че ще бъде късно. Нали сте чували - за да направиш впечатление не се появявай навреме за …

[ Full reading ]

Заглавие: Ню Йорк . Съб Авг 27, 2011 8:59 pm

Заглавие: Re: Ню Йорк . Пон Сеп 05, 2011 11:56 am

Тя никога не можеше да се чувства себе си освен във Фервю.Когато баща й искаха да заминат за Ню Йорк за 2 седмици сякаш целия свят се беше стоварил върху Дафни.Тя не харесваше тази идея и най-вече това,че като беше малка тук идваха доста често с майка й.Мразеше това усещане вътре в себе си,мразеше и този град.Бяха отседнали в някакъв ходел,нищо особено за жалост даже не помнеше й името,но това не беше от голямо значение.До като баща й беше по работа в града ,тя реши да се поразходи малко.Тръгна ,а даже не знаеше й къде отива.Отното започнаха тези шумове в главата й онези гласове на хората около нея"Няма ли да спрат вече".Имаше чувството,че главата ще й се пръсне всеки момент...Докато без да иска се блъсна в едно момиче.
<<Каква навнимателна е тази>>.Дафни чуваше какво мислеше момичето.
-Извинявам се,че съм така невнимателна.

Заглавие: Re: Ню Йорк . Пон Сеп 05, 2011 1:44 pm

Най-накрая имах възможност да посетя Ню Йорк, макар и не през зимата, макар и за не повече от седмица, но пък беше по работа, което малко уби ентусиазмът ми, когато разбрах, че трябва да пътувам. Но все пак това беше Ню Йорк! Така че всички малки минусчета, просто се губеха някъде из всички плюсове, които можех да изреждам цял ден без да спирам, дори да си поема въздух.
Вероятно би било добре да прибера документите, който носех в чанта, но кой да знае, че ще разлея кафето върху себе си при първия удобен за това момент. И естествено, първо обвиних другите - момичето, което се бе блъснало в мен или в което аз се бях блъснала. Няма значение, но не винаги вината бе в другите, може би наистина аз бе бях блъснала в нея.
- Няма проблем, може аз да съм невнимателната - усмихнах се леко.
Намерих сухи кърпички в чантата си и започнах да попивам течността от потника и блейзъра си. Поне дънките ми си бяха сухи, което не се отнасяше и за документите в ръката ми, но пък не бяха толкова важни, че да убия за тях.