Бар "Berlin"

Поредната мързелива вечер на дивана за Наталия.Тя вече се беше отчаяла.Звънеше на приятелки,но те твърдяха,че са заети и не могат да излязат.Тя си каза "Не са ми нужни ще изляза и сама".Запали една цигара и когато свърши с нея се замисли да излиза ли наистина.Когато реши,че отговора е "ДА" се качи в стаята си и започна да рови в дрешника си, за да намери рокля.Дрехите и бяха слабост,а и всичко което си беше накупила и харесваше и и беше проблемно да избере само една рокля.Така беше винаги.Най-накрая избра къса,червена рокличка и я облече за секунди и хвърли домашните си дрехи на леглото.Сложи черен лак и когато той изсъхна добави тънка,златна гривна.Отново изправи косата си с пресата,но този път не сложи обици.За компенсация на обиците тя сложи златно ланче.Избра една черна,малка чантичка от всичките които имаше и я взе в ръка.След това обаче я пусна,защото се сети,че не се е на гримирала още.Сложи набързо спирала,черен молив,малко руж и гланц.Отново взе чантичката си и слезе на долния етаж.Натъпка в нея гланца,спиралата,Айфон-а си и взе ключовете от колата и тези от къщата,но не ги сложи вътре,защото сега щяха да и трябват.Когато излезе и заключи къщата от трите ключалки прибра дрънкащите неща в чантата си и тръгна към колата си,която беше прекрасно бяло ауди R8.Запали я и тръгна към мястото което си беше наумила а именно бар "Берлин".Намери си място за паркиране и се запъти към бара който беше няколко метра пред нея.Времето беше страхотно за нея в тази вечер.Когато влезе в бара се поогледа малко.Хареса бара отвътре,отвън не беше лош и имаха вкус за музика според нея.Седна на един стол пред бара и поръча уиски на бармана.Той и го даде,но след като тя го изпи на екс поиска направо бутилката.Имаше още бутилки за другите хора, но тази си беше само нейна.Запали цигара и когато я изпуши чак сега забеляза,че има някакво момиче до нея и реши да я заговори понеже и беше скучно.
-Здравей.-Усмихна се тя на русокоската,която я погледна.Надяваше се да и отговори, за да не и бъде скапана вечерта без компания.-Аз съм Наталия-Представи се набързо след това.
Дафни:Харесва ми това,че пишеш дълги постове. Имаш + от мен.

Когато момичето ми каза това "ЗДРАСТИ" си помислих: "Да най-накрая компания".Помислих си това,защото цял ден сама само с телевизора омръзваше когато си свикнал всяка вечер да излизаш с приятели.След още малко момичето ми каза името си,а аз се заслушах в него и си го повтарях.Не,че да първи път го чувам,но рядко го чувах.Името беше хубаво.Стиснах ръката и и се зачудих "Представих ли се вече?".Помислих,че не съм,но си казах,че ако просто замълча няма начин и тя да не ме попита как се казвам.Или поне обикновено ме питаха когато забравях.Изпих две чашки на екс и сипах още една.Мислех да я почерпя с уиски,но тя пък пиеше бира.Нищо тъкмо повече за мен.
-Ами да сама съм днес поне.-Казах и направих някак недоволна усмивка,но пък си беше усмивка.
-Често ли идваш тук?Аз поне 2-пъти в седмицата с приятели.-Засмях се,но не за много дълго.

Изведнъж както си мислех,че не познавам това момиче се сетих само,че беше приятелка на сестра ми.Моята сестра, която не навиждам.Алис Браун беше нейното име.Мразех я и я ненавиждах.Помислих си,че ако си мисля за нея само си скапвам деня тоест вечерта.Запалих цигара.Не пушех от най-силните.Тези които пушех бяха Давидоф-уан-тънки.Те са 1 на 1 на 1.Но какво ли значение имаше.Когато се сетих за сестра си не ми излизаше от главата или поне така стана сега.Няма да забравя как едва не ме уби.Никога няма да го забравя и никога няма да и го простя.Чудно ми е как я понасят приятелите и.Все едно наистина трябваше да престана да мисля за тази откачалка,мръсна..."Нека не продължавам,че ще стигна далеч" казах си набързо и спрях скапаните мисли и опитах да ги заменя с по-хубави ако има такива.Е все щяха да се намерят.Исках да разбера нещо повече за нея.Изглеждаше доста приятен човек.Ако е човек всъщност,защото наистина нищо не знаех за нея освен името и.
-На колко години си?-Попитах изненадващо и се подсмихнах.Като дръпнах от цигарата си последно и я загасих.Сипах последния остатък от бутилката с уиски, която не беше много голяма и я върнах на бармана.Той взе още една и ми я подаде,но му казах едно просто "НЕ" и добавих:
-Дай ми сега шишето с мастиката.-Намигнах му и му дадох малък бакшиш като му намигнах.Когато ми даде бутилката с мастиката и отиде да взима поръчките на другите хора се засмях.
-Е пие ли ти се мастика ако обичаш изобщо такова?Съжалявам,че не те почерпих с уискито.

Беше на 18.Нищо учудващо за мен.Винаги уцелвах по-малки,но какво ли значение имаше?Нали пак са компания.Размишлявах малко и когато тя зададе втория си въпрос се стреснах малко,защото така се бях заровила в собствените си мисли,че просто нямаше другаде накъде.Когато се стреснах тя тъкмо бе заговорила и едвам успях да доловя казаното от нея,но все пак някак се справих.Мразех да питам хората когато недочуя "Какво?" или "Я повтори,че не те чух".Не съм глуха нито ми трябваше слухово апаратче,но просто като ми дойде нещо на ум и се заничам така да кажа дълбоко.Обичах да си размишлявам за всякакви глупости които ми бяха дошли на ума.Когато вече беше задала и двата въпроса ме гледаше любопитно,аз нея също и мълчах.Почувствах се неудобно и се почувствах най-вече като пълна идиотка.Момент не съм ли такава?Запитах се изведнъж.Реших,че е най-накрая време да отговоря и започнах:
-Ами аз съм на дес...на деветнайсе.-Почувствах се още по идиотски когато започнах да казвам десет.Ами чувствах се все едно няма да ставам на 20 другия месец а по-скоро на 12.Чувствах се малка и млада,но от една страна си беше така все пак не съм баба на 70 години.-Знаеш ли другият месец на 7-ми ще ми бъде рожден ден и ставам на 20.Сигурно ще ме наречеш дърта.-Засмях се.
-И между другото...-Добавих аз набързо-знам откъде си ми позната.Познаваш ли момиче на име Алис Браун?-Запитах я и чаках отговор,за да и кажа,че тя ми е сестра ако вече не знаеше естествено,но според мен ако знаеше сега щеше може би да ме е разпознала.Нямах си и на идея.

Усмихнах се.Една нормална усмивка,но след нея последва замислената ми физиономия.Щом ме питаше очевидно сестра ми не и е казала.Ама нали са приятелки?След това бързо "Дойдох на земята" и се сетих,че изобщо не се разбираме със сестра ми.Затова явно не е говорела за мен.аз пък от друга страна който я познаваше и питаше така за отношенията ми говорех.Макар и да не ми беше приятно да споменавам името на тази мръсна,долна убийца.Мразех я мамка му,мразех я.Сега предпочитах с онова стъкло да ме беше довършила отколкото още да съм жива.Пийнах от мастиката и се позамислих още малко дали да говоря и пред нея.След това си помислих,че какво толкова може да стане.Та аз бях разказвала на толкова хора защо пък не и на Дафни?Имах някакво чувство,че не трябва,но така и не си затворих голямата уста и започнах да говоря:
-Ами виж не ми се говори много за това и за нея по-точно затова ще ти кажа с малко и прости думички-Мразя я, не искам да я виждам и не не сме в добри отношения.-Когато свърших да говоря изпих на екс три чашки и ми идеше да падна от стола.Вече започваше да ми причернява пред очите.Скапан алкохол защо ли го обичам толкова много?Исках да и изкрещя в лицето да се напие,за да не се чувствам толкова единствена,но и пък не бях единствена.Имаше толкова напили се хора тук,но просто не ги чувствах такива.Запалих една цигара и щом свърших с нея още една.Оле,защо ги обичам и тез цигари.След това започнах да се питам "Абе аз май съм и наркоманка".Лесно можеше тези мисли да се окажат верни.Пушила съм и трева,но само един-два пъти не и повече.Не съм толкова пристрастен фен макар,че на момичето отсреща май изглеждах като луда пияница и пушачка и може би и на наркоманка съм приличала.Може би тя не е като мен.Рядко се срещаха хора които са като мен,но пък се срещаха.Те бяха най-добрата компания.Отново ми причерня пред очите,но този път за една кратка част от секундата.Стана ми лошо и имах чувството,че ще повърна всеки момент.Това изобщо не би се отразило добре нито на мен,нито на нея,нито на никой в този бар.Като ме видеха вече щяха да излизат.Добре,че още не съм го направила.
-Извини ме за момент.-Казах на Дафни,взех малката си чантичка и отидох в дамската тоалетна където за радост бях сама вътре все още затова реших да побързам.Започнах да ровя в чантата си и намерих хапчетата за гадене които така и съм забравила да извадя,но и по-добре.Изпих направо две и се върнах на бара при Дафни.Единствено се надявах да не пита какво правех вътре.Но и да пита би ми било неудобно да кажа затова едва ли бих казала истината.

С всеки въпрос който тя казваше ми ставаше по-трудно и по-трудно,защото тя ми задаваше такива въпроси които ме карат да мисля...да мисля много.Особено този.Предишния може би не толкова много,но този със сигурност.Бях на 100% сигурна,че ако Алис разбере,че съм и казвала ще ме убие.Всъщност вече се опита да го направи.Досега за това точно на никой не съм казвала всъщност с Алис си бяхме обещали да не казваме на никой какво е станало,защото така щели приятелите и да я мислят за гадна и нямала да има такива.Всъщност и от две страни това би ме зарадвало изключително много,защото я ненавиждах и всяко нейно страдание е моя радост и обратното,но се старая да нямам страдания,за да не и е весело или ако имам да ги спестявам дори на най-добрите си приятели,за да не стигне до нея.Просто много неща пазех вътре в себе си,в сърцето си което е разбито.Май е разбито откакто съм се родила.Живота ми е скапан и единственото което го оправя беше да се напивам и да пуша и може и трева да взема ако това най-много ще облекчи цялата "мъка".Отървах се от мислите които нямаше да ми вършат работа за отговора ми и се съсредоточих върху това дали да и кажа.Мисля,че за тези часове се опознах с нея повече отколкото с момичетата и момчетата с които излизах всяка вечер.Е сега не я познавам идеално,но пък не знам просто така ми се струва.Нямам си и на идея какво да правя вече.Обърквах се все повече и имах чувството,че затъвам.Потъвам или каквото и да е там просто умирах.Исках това, но пък какво нима нямам право да го искам?Не знам вече нищо тотално.Подпрях главата си на бара и мислих мислих,а тя определено вече се бе отчаяла.Не исках да я поглеждам отново,за да разбера.Просто знаех,че е така.Определено ми писна да умя и да се кумя повече.Казах си мамка му дрънкам и всичко.Да вървят по дяволите Алис и всичко друго ще плямпам,защото не издържам вече на живота си.
-Хубаво ще разказвам.Приготви се за една история, която всъщност ще е опитам мааалко да съкратя.Започвам.Със сестра ми не можем да седим повече от 1 минута в едно помещение без да се скараме.Веднъж се скарахме жестоко.Няма да казвам защо това ще пропусна.Карахме се,бихме се и накрая тя ме бутна във вратата ни в старата къща, която вратата беше стъклена.Голямо парче стъкло се беше забило в гърлото ми и то на дълбоко.Нямам си и на идея как съм оживяла и ми се иска сега да не бях оживяла.Това не можах да и простя.Бях в болница много време,но не помня точно колко.Не и простих и се държах супер гадно с нея.Тогава и тя реши,че няма да стои да я тъпча и започнахме отново да се караме.Тогава тя си взе нещата и отиде при приятели после си купи къща и сега живее в нея.Аз я последвах.Тоест и аз си купих къща,обзаведох я и така на татък.Откакто се бе изнесла не съм я виждала нито пък чувала,а и честно да ти кажа не изгарям от желание.Ами това е.-усмихнах се и пийнах още мастика.

Тези въпроси и всичко което казваше с тънкото си гласче.
-Виж искам да ти отговоря на всичко и да ти разказвам още,но имам рожден ден днес и трябва да ставам,защото започва скоро,но друг път ще се видим отново.Знаеш ли можеш да дойдеш.Днес от 8 на плажа.Да поканена си.Може би и Алис ще дойде въпреки,че не е канена тя е нахална.-Врътнах очи,взех чантичката си и се обърнах,но се сетих поне да и кажа чао затова отново се завъртях и казах:
-Ами извинявай отново,но имам нужда малко насаме,а после докато се оправя ще стане 8 и трябва да откривам Партито за Рождения си Ден.И извинявай отново и ако дойдеш там ще се видим и ще се срещнем може би.Довиждане,Дафни.-Усмихнах се пийнах отново малко мастика и тръгнах.Спрях се на входа,защото се сетих,че съм пияна и не мога да карам затова звъннах на едно такси и когато дойде се качих и го така да кажа опътих към вкъщи.Звъннах на приятелка и тя дойде до нас,взе ми ключовете за колата и ми я докара.След това си поговорихме малко и тя си тръгна.