Мосът над водопада.

Хей слънчица, къде се изгубихте?
Толкова ми е самотно без вас. Тълкова тъжно...
Без интересни клюки този град не съществува. Всеки град си има своите тайни. Аз съм тук, за да науча вашите.
Да, ама как да стане като не ми …

[ Full reading ]

Дойдох в градчето ви наскоро, но много бързо се запознах с историите на всеки един. Чувствам се толкова поласкана, от "партито", което ми спретнахте, че реших да кажа по някоя мила дума за всеки един от вас. Няма да …

[ Full reading ]

Дълго ли ме чакахте, слънчица?
Съжалявам, наистина много съжалявам. Но все пак ви беше ясно, че ще се появя рано или късно. Реших, че ще бъде късно. Нали сте чували - за да направиш впечатление не се появявай навреме за …

[ Full reading ]

Слънцето се домогна и до моята стая. Въпреки че бях пуснал и двете пердета, то успя да си проправи път и да ме събуди. Тези сутрини не бяха от най-добрите ми. Тогава трябваше да взема две кафета вместо обичайното едно. Заблуждавах се, че ме правят малко по-нервен, но всъщност бе напълно обратното. Аз бях привърженик на зимният сезон, на снега, на студа, не на пясъка и жегата.
Вътре беше топло, вън сигурно още повече, но все пак реших да си пробвам късмета в гората. За човек без климатик и вентилатор, като мен, дърветата бяха един от основните източници на сянка за през топлия месец. Независимо в кой град съм бил, винаги гората бе едно от първите неща в списъка ми.
Но за жалост, като повечето хора и аз имам недостатъци, които често ме вкарват в бели. Ето - намирам се до някакъв водопад, забравих да пускам трохи след себе си и се загубих. Може би трябваше да си нося карта на чужди места... да, нямаше да е лоша идея.
Имаше някакъв мост, но ми изглеждаше крайно нестабилен. Затова започнах да се оглеждам наоколо за някой, който може би ще има повече успех да се измъкне от тук.

Беше един от поредните форещи летни дни.В апартамента ми можеше да е хладно дори студено, но ваобяе не ми бе удобно.Реших да изяза, макр да знаех, че можеше и дане се върна.Вероятно щях да се събудя в интензивното от обезводняване.Засмях се на мислите си.
Изкочих от леглото си и се огледах наоколо, сякаш незнаех къде съм.Влязох в банята и след бърз душ излязох.Намъкнах се в една рокличка и вързах косата на много оплетен кок.Излязох и за 45 минути стигнах до водопада.Беше тихо и нямаше никой.Обърнах се и видях един висок мъж с тъмна коса пред мен.
-Господи! - измивиках аз и го погледнах стреснато.

Да не съм изменил външността си? Наркотрафикант? Не, не мисля. Предпочитам да се надявам, че е от изненадата. Дилърите не са в мой стил. Е, предполагам не бях единственият изгубил се.
- Да не ме помислихте за мечка? - засмях се докато тя още не можеше да се успокои. Е, до тук с шегата. - Извинявам се, ако съм ви изплашил по някакъв начин...
Обърнах се и поклатих глава. Излизане от тук нямаше. Бях го обиколил няколко пъти и нищо! Гората и друг път ме е обърквала, но рано или късно съм намирал пътя обратно. А сега имаше само някакъв си мост. Не, нямаше да проверявам нататък. Не бях дошъл оттам. Може би ако се върна още веднъж, само че заобиколно... Кого заблуждавам? И това вече го опитах.
- Извинявам се за нахалството, но бихте ли ми посочили пътят обратно до града? - вдигнах ръце. - Този път няма да ви плаша!