Създаване на Гимназисти

Хей слънчица, къде се изгубихте?
Толкова ми е самотно без вас. Тълкова тъжно...
Без интересни клюки този град не съществува. Всеки град си има своите тайни. Аз съм тук, за да науча вашите.
Да, ама как да стане като не ми …

[ Full reading ]

Дойдох в градчето ви наскоро, но много бързо се запознах с историите на всеки един. Чувствам се толкова поласкана, от "партито", което ми спретнахте, че реших да кажа по някоя мила дума за всеки един от вас. Няма да …

[ Full reading ]

Дълго ли ме чакахте, слънчица?
Съжалявам, наистина много съжалявам. Но все пак ви беше ясно, че ще се появя рано или късно. Реших, че ще бъде късно. Нали сте чували - за да направиш впечатление не се появявай навреме за …

[ Full reading ]

Тук създавате гимназисти

Създаване на Гимназисти Tumblr_lpk08xMXVf1r03heqo1_500

Име:
Изабела
Години:
18
Раса:
Гимназист
Външен вид:
Изабела има дълга руса и права коса.Често я къдри.Перфектно тяло и дълги прави крака.Сините и очи,понякога стават от светло сиви до тъмно синъо-зелени.Тя има красиво лице и се облича както на нея и харесва.Винаги носи високи токчета, които стоят перфектно на дългите и прави крака.Има котешка походка.Често хората казват, че очите и наподобяват малки стъкълца.

Характер:
Изабела е кучка..Тя винаги играе за себе си.Когато иска нещо го получава.. не е ли на нейното,тежко му на онзи който и се е противопоставил.Ако те набележи с лошо... може да съсипе живота ти до последното ти вдишване.Умее да омайва мъжете.Винаги е център на вниманието ,защото където и да отиде всички същества ,независимо какви, я знаят коя е.

Работа:
Все още учи ,но е и модел

История:
Пред публиката Из е щастливата дъщеря на богатите си и известни родители.Майка й е известна актриса, а баща й моден дизайнер.Това обаче не е така.Освен славата ,марковите дрехи и интереса на момчетата към нея тя няма нищо.Родителите й показват обич и загриженост с кредитните си карти и разрешения за купони в голямото имение.Приятелките й я гледат с фалшиви усмивки и са готови да я предатат във всеки удобен момент.Момчетата са с нея само за да се похвалят.Живота й е един мечтан Ад.Майка й я критикува за външния й вид и постоянно я потиска.Преди на Изи й е пукало ,но с течение на времето тя започва да живее както й харесва.Прави някои глупости за да привлече вниманието на родителите си ,но не успява и за това се отказва.Родителите й се развеждат.Тя е принудена да живее с баща си и по-младата му съпруга ,а майка й заминава за Лос Анджелис.Мащехата на Изабела е много гадна и настройва баща й срещу нея, но без успех, защото за сега всеки малък каприз на принцеската е задоволяван на секундата от баща й.

Допълнителна информация:
Из е маниячка на дрехи и обувки.Обича високите скорости и секса

Снимка + Човека,на чийто лик използвате:
Candice Swanepoel

Одобрена и добре дошла в нашето семейство!

Създаване на Гимназисти Tumblr_lpmzu6KXqh1qzga5ro1_500

Име: Ария Монгомъри
Години: 16
Раса: човек/без дарба/
Външен вид:
Има пъстра пробладаващо руса коса стигаяа до раменете й или средно дълга коса.Има лешниково кафяви очи и не чак толкова топчесто лице.Висока с прекрасно тяло.Има светла кожа заради пореизхода си - баща й Фред и майка й Линда са англичани.Най-често може да я познаеш по прибраната на половин опашка коса.
Характер:
Мила и любяща, Ария се държи мило със всички около себе си.Винаги би помогнала на човек в нужда.Вярна на прителите си, но ако някой я излъже или измами никога няма да му прости.Грижовна дори към животните.Научила се е да се бори дори в най-трудните моменти, заради семейството си и загубата на родителите си.Ария обича децата и затова понякога работи като детегледачка и винаги е в добри отношения със съседите си.
История:
Родена в англия в семейство на продавачка в магазин за дрехи и търговец на хранителни и битови стоки.Живяла съвем нормално, но не й в охолство.Ротиделите й се опитвали да й дадат всичко необходимо за да бъде едно щастливо дете.Когато е на 10 родителите й претърпяват автомобилна катастрофа и която баща й Фред загива и Ария остава само с майка си Линда.През тези години майка й се променя и започва да пие, Ария се опитва да й помогне, но безушпешно затова Ария губи майак си когато е на 16.Тя не се отказва затова решава да учи и да се премести в дръг град.След още две години в училище и отличен успех Ария получава стипендия и заминава за Ню Уорк, но след година се мести тук.
Лик: Lucy Hale

Одобрена си.Добре дошла!

Име: Стейси Стюарт
Гимназист
Години на героя: 17

Характер:Разглезена госпожица, която получава всичко което желае. Стейси е едно от тези момичето, които губят доброто в себе си, докато се опитват да се докажат пред другите. Тя се държе надменно с приятелите си, ако хората около нея не носят марови дрехи то тогава те са невидими за нея. Но колкото и зла,недобронамерена, разглезена и надута да е тя има неща, които могат да я променят напълно.

История: Дори хората с най-лош характер не заслужават да се сблъскат със смъртта. Когато единствения човек на когото Стейси обича и цени, нейният брат Сам, загива в пътен инцидент, целият свят на моичето се обрища. Тя губи най-добрия си приятел и брат. От предишната Стейси не остава нищо, остава само едно тъжно, затворено в себе си момиче, което не знае какво ще стане от тук нататък с живота й.

Допълнително: Още от 13 годишна Стейси е манекенка

Стейси само сложи снимка,защото нямаш и преместих ,защото тук трябваше да го напишеш и напиши на кога е линка.

Име:
Кортни Дес

Години:
16

Характер:
Госпожица Дес ?!Как да я опиша?!
Може би една дума ще я опише идеално.. и тя е - кучка !
Обича да се отдава на алкохола, разврата, наркотиците, предизвикателствата, драмите, скоростите и хазарта.
Но и милата `и страна някак се слива с образа `и на кучка.
Лесно печели приятели ,сладкодумна е .Но все пак ,не достатъчно.
Груба е ,претинциозна ,не може да губи.
Обича да се забавлява ,да се буди на бара или в чуждо легло.
Всяка вечер е на бара.Не трае много на алкохол ,след 2 текили ще е съгласна на всичко.
Не ,че трезва има нещо против.
Думата "не" ,просто я няма в речника `и.Е освен в дилалог като.
"-Смяташ ли да не пиеш ??"
Да чухте доста от отрицателните `и страни.
Но тя е добра ,само с приятелите които са спечелили доверието `и.
Като всеки бог ,тя обича да сбъдва желания.Каквито `и да са те!
Може да сбъдва `и свои ,което е прекрасно за нея !

Външен Вид:
Тя е красива!Не това не е просто дума , това е истина ..
Има красиви сини очи,като морско дъно с които очарова за секунди.Прекрастни устни , с цвят на рози.Мека като копринена кожа ,подобна на порцелан.
Страхотно тяло , сякаш изваяно от скулптор.Дълги крака като за модел.
Косата и се спуска по раменете ,или е вързана на лека опашка.Къдрева на леки вълнички ,или права като спокойна река.
Облечена в елегантна рокля ,с обувки на ток.Или ?Облечена в тесни дънки и потниче ,с високи токчета!
Гардеробът `и е шарен като дъга.
Има всички цветове.
Пролетни.Летни.Есенни.Зимни.
Всичко `и отива , и във всичко изглежда ослепително.
Може да я видите по улиците ,в някое кафене ,но най вече в някой бар.
Разпознахте я ,нали ?
Отидете да кажете "Здравей!"

История:
Кортни е родена в Джаксънвил.
Майка `и е дизайнер на сватбени рокли , а баща `и собственик на адвокатска кантора.
Когато е на 3 години ,баща `и отваря адвокатска кантора в Ню Йорк, САЩ.
Майка `и също има големи шансове там и стягат куфарите.
По време на полета,има проблем с левия двигател на самолета и самолета бавно се разпада.
Тогава загиват майката и бащата на Корти.
Родителските права са дадени на сестрата на майката на Корти.Леля Селест.
Прекрасна ,но в период от посещение за 2 часа,не за 15 години.
Те успяват да си съжителстват.
Но ето ,че и Кортни навлиза в тинейджърството и става буйна и неокротима.
Започва да пуши,да се дрогирва ,да се отдава на разврат.
Не може да се контролира и леля `и я оставя сама като `и дава кредитна карта която зарежда всяка седмица.Тя се изключва от училището и се записва във спортно училище.
Там става мажоретка.
Пожелайте `и успех!!

Допълнителна Информация:
~ има татуировка на врата с много фигурки
~има мотор и кола
~има обеца на пъпа
~има куче на име Луна
~обича да пее и танцува

Снимка:

Teresa Palmer

Spoiler:

Одобрена си!! :11:

Създаване на Гимназисти Tumblr_lp3rz1r7eq1r0vvlwo1_500

Imogen Poots

Чарлийн.
Може ли да си остане просто така? Или имате нужда и от фамилия. Добре, за да бъде картинката пълна
името ми е
Чарлийн Астория Заликис.

Годините ми? Благодаря, че попитахте. Знаете, една дама умира да я питат за възрастта й.
На 17 съм,
но се чувствам на повече. Това брои ли се като отговор?

Сега, не твърдя, че съм цвете за мирисане, но моля ви - характерът ми далеч не е толкова труден, колкото го описва майка ми. Е, да, обичам да се справям сама с положението и имам склонноста да командвам, но пък кой не обича да го слушат? Лесно се паля и понякога прекалявам, освен това съм злопаметна, така че е трудно да простя някому за каквото и да е. Имам точно формулирани желания и не се страхувам да направя каквото е нужно, за да постигна целите си. Експериментирам постоянно, купонът е в жилите ми - какво да направя, свободен дух съм. Това води до неща, за които ще прочетете по-долу, но все не са хубави.
Амбициозна съм, ученолюбива, убедена в себе си. Наистина не смятам, че нещо би могло да попречи на мечтата ми да стана актриса. Мога да стана, актриса. Знам, че ще стана актриса.

Като стана дума... Имам ли подходящата външност за актриса? Да, смятам, че да. Най-малкото защото това не е водещото в професията.
Ето, ще застана пред огледалото, за да имам по-точно наблюдение.
Косата ми е руса бъркотия, но си я харесвам. Може би ще има време, в което разните му там фризьори ще ми казват какво да я правя, но в момента аз съм й господарка. Или тя на мен. Нещо такова. Висока съм достатъчно, че да не ми се налага да нося токчета, но пък аз ги обичам толкова много, че ги слагам винаги, когато мога. Слаба съм, не хилава, храня се добре и съм достатъчно умна, че да не вярвам на диетите и чуждите мерки; просто съм уцелила ген. Жестикулирам много, театралниченето е в кръвта ми. Имам изразително лице, което не крия, така че лесно може да разберете какво е настроението ми в момента само с един поглед. Очите ми са много светлосини и големи, с тях съм особено горда, защото очите са много важна част от актьорската игра. Очите говорят, знаете.

Стигаме до биографията ми, която не е особено интересна, но щом държите ще ми я разкажа. Родена съм тук и целият им живот е протекъл в границите на градчето. Имам прекрасно семейство, което обаче не винаги ме разбира и смятам, че колкото по-бързо се махна оттук, толкова по-добре за всички ни. Не ме разбирайте погрешно, обичам ги, но трябва да поема по своя път сама, а те, изглежда, не са готови да ми дадат този шанс, затова се изнесох преждевременно и сега поддържаме връзка главно по телефона, понеже нямам толкова време да ги посещавам. Остава ми още една година преди да завърша гимназия и да поема по трънливия път на живота, който, надявам се, ще ме отведе на някое хубаво местенце, например театралната сцена. До тогава обаче има много време и освен в училищните пиеси, пиша за училищния вестник, защото бездействието ме побърква и трябва да правя нещо. Което води до експериментирането, а това води до проблеми. Какви ли? Хм.

- Чарлийн, кой е този в кухнята ми? - извика мама, почти на прага на истерията.
- Един приятел, мамо - обясних вдървено, защото тя бе нахлула в стаята ми, а аз носех само бикини и тениска. Неговата тениска. Устата й застина в ужасено "О" и тя разтреперена просъска:
- Разкарай го веднага, преди да съм събудила баща ти.
Бунтарката в мен крещеше да й направя напук, но имах важно контролно днес и не мислех да си създавам други главоболия. Отидох в кухнята и накарах Джими да си тръгне, ловко измъквайки се от въпросите "Ще се видим ли пак?"

Разбирам - нормално е. Но за мен не беше достатъчно.

- ЧАРЛИЙН! - чух от долния етаж и си поех въздух, подготвяйки се психически за поредната доза конско за деня. Слязох с изражение на върховна досада и вдигнах вежди към майка си. Тя буквално се задъхваше от усилието да не ми се нахвърли, за да ме убие. - Ана ми каза, че са те видяли да се целуваш с момиче! С момиче! - повтори тя, сякаш не разбирах кое му е скандалното на изречението.
- С кого се целувам си е моя работа - отсякох. Е, да, не го правех особено дискретно, но не ми пукаше за мнението на група стари моми или още по-лошо - омъжени домакини, чийто любовни преживявания се свеждат до поредната серия на сапунения сериал по телевизията. - По дяволите, кога ще спрете да ми държите сметка какво и с кого правя?

Което доведе до...

- Добре, знаете ли какво - изнасям се!
- Чудесно! Даже съм ти намерила квартира! - тросна се майка ми и макар че не говореше сериозно, малко по-късно й се наложи да
изпълни намерението си.

Така че сега живея сама, търся си съквартирант и общо взето съм щастлива от живота си...

Допълнително:
Пуша ужасно много.
Предпочитам водката пред бирата.
Пиша с лявата ръка, но мога и с дясната.
Винаги нося книга в себе си, защото не се знае кога ще ми потрябва.
В кухнята съм пълна катастрофа, но съм добра като дегустаторка.

Страхотен герой!!Добре дошла в нашето семейство! Smiling

Създаване на Гимназисти 600full-jessica-stroup

Име
Ониксия Фарел
Години
16
Раса
Гимназист

Меките черти правят лицето й да изглежда миловидно, но често иззад палавата усмивка може да се покаже жестоката страна на Ониксия. Очите й са единственото нещо, което показват истинските й емоции. Може да е надянала безизразна маска на лицето си, но очите й винаги ще я издадат. Те могат да бъдат меки и блестящи, тогава цвета им варира от небесно-синьо, до синьо-зеленикаво. Но за сметка на милото й изражение, те могат да бъдат тъмни като езеро, изразяващи леденостудените й емоции. Дългите й тъмни къдрици, често биват смятани за пречка и връзвани на конска опашка.
Тялото й е атлетично. Ониксия не е много висока, по-често е определяна като миньонче. Но пък от своя страна, тя винаги е харесвала малките, сладки момичета. И макар да изглежда уязвима, в малката и фигура се крие много сила, и психическа, и физическа.

Палавия поглед, дръзкото вдигнатото носле и предизвикателната усмивка - това изражение понякога напълно изразява характера й...на моменти. Никой не може да я накара да направи нещо против волята й, която по някаква ирония на съдбата й е дадена в изобилие. Но въпреки това, като я опознае човек е мила и е готова на всичко, за да защити близките за нея хора.
Негативна черта от характера й е прекалената избухливост, но се учи да я овладява и вече сравнително рядко може да се вбеси...външно, но както винаги очите я издават и винаги си личи, когато е ядосана. Друг неин минус е агресивността. Не е чак толкова агресивна, но нищо не я възпира да извършва заканите, които казва - понякога дори става брутална. Не й пука особено ако някой говори за нея, но мрази това да става зад гърба й и определено не остава доволна ако този човек отрича. Готова е да го уважава само заради смелото заставане зад мнението си, без значение дали е казал нещо лошо за нея. За нея не е задължително един човек да й е приятел, за да заслужи уважението й.
Често е иронична, и дори достига до сарказъм, който е висшата степен на сатирата. Езикът й е малко остър, но все някак успява да го спре навреме ако усети, че попрекалява. Отчайващо искрена е.

~

- Мислиш, че можеш да ми я отнемеш Габриела? Наистина ли? За да стане като теб?
Русокосата жена на име Габриела се втренчи в по-възрастното си копие. Как можеше да има такава майка?? Спомни си един случай, когато беше малка - Анджелина Фарел я заведе при детския басейн за пръв и последен път. Още тогава тази жена не я биваше за родител. Малката Габи беше жадна. Много жадна. Излизаше от басейнчето през пет минути да казва на майка си, че е жадна. Но г-жа Фарел имаше твърде важен разговор с приятелката си и така и не заведе момичето си до чешмата, която беше в другия край на комплекса. А какво направи малкото русокосо момиченце? Какво друго освен да пие от басейна? И естествено в последствие да си докара няколко седмици на системи в болницата. И обвиненията на майка й. Още помнеше думите й. "Как може да пиеш от басейна? Да не си изгуби ума?". Сериозно ли? А не трябваше ли тя, като нейна майка да се поинтересува.
Габриела тръсна глава. Нямаше да позволи това да се случи с Ониксия, защото точно това се повтаряше. Анджелина беше алкохоличка, страдаше от биологично разстройство на мозъка и не пиеше хапчетата си, и както и при Габи обвиняваше Ониксия за всичко. Просто не беше възможно да остави малката си сестра да бъде подлагана на това.
- Да ти я отнема? Ти изобщо не се интересуваш от нея? Както не се интересуваше и от мен? Знаеш ли през какво преминава детето ти? Знаеш ли къде спи последните месеци? - сега вече наистина се беше ядосала.
- О естествено, че знам. За каква майка ме имаш? - типичния И-аз-мога-да-викам тон.
- Очевидно за такава, която не става за нищо. Ники спи в женския приют! Изненада за любящата майка.
Анджелина ни най-малко не се трогна. Напротив. Обърна се срещу Ониксия. И както винаги, започна да напада.
- Какво си мислиш, че правиш? Защо не се прибираш вкъщи, където е мястото на всички послушни деца? Знаеш кои момичета преспиват извън дома си...
Тъмнокоската вдигна виновно поглед. Не можеше да повярва, че майка й и сестра й си крещяха заради нея. Защо изобщо се случваше всичко това? Спомни си всички хубави моменти, които преди имаха... Когато семейството им беше нормално. Имаха си баща. Но след като той напусна майка им, нещата загрубяха. Харесваше й, когато семейството й беше нормално. Когато имаше топла вечеря и меки, чисти чаршафи, в които да се сгуши след като се беше нахранила. Доста далечни времена.
- Габриела върви си. - каза тихо Ники и хвана сестра си за ръцете - Ще се оправя с това, моля те.
- Не Ониксия. Няма да стане. Трябваше да се намеся преди много време.
- И какво ще правиш с едно 16-годишно момиче в дома си? Ти не можеш да се оправиш с 4-годишния си син и онзи негодник, неговия баща. - присмя се Анджелина на по-голямата си дъщеря.
Русокоската сведе поглед. Дишаше като огнедишащ дракон. Скоро щеше да избухне.
- Ти си отвратителна майка! - кресна Габриела - Много по-зле си от мен. Аз поне се опитвам. А ти си просто една алкохоличка!
- Никс, Ники...виж как ми говори. Заслужила ли съм това? Кажи ми момиче... - Анджелина гледаше детето си с широко отворени очи.
- Наистина ли? Откажи се Анджелина. - поклати невярващо глава по-голямата сестра - Всички знаем колко добра актриса си била навремето.
- Стига Габриела. Престанете1 Плашите ме! Отиди си моля те. Казах ти, че ще оправя всичко това. - след тези думи се обърна към майка си - Ти си...нормална майка? Понякога...не си точно...
- О Я СТИГА! РАЗКАРАЙТЕ СЕ ОТ КЪЩАТА МИ! И ДВЕТЕ!
Очите на по-малкото момиче се насълзиха. Майка й отново обвиняваше нея. Може би наистина нямаше място тук. Тази жена не заслужаваше някой да се интересува от нея. Не й беше майка. Никога не се беше държала като нейна майка и никога нямаше да бъде. В интерес на истината Ониксия дори не се чувстваше тежко заради заминаването си. Това реши всичко. Тя грабна тюркоазения си сак и последва сестра си навън.
Беше бясна. Не можеше да повярва, че толкова време беше оставила тази жена да я мачка. Тя беше тиранин! Не заслужаваше да се нарича майка на когото и да било. Хладния нощен вятър духаше в лицето й и изсушаваше сълзите й още преди да се стекат по страните й. Тя спря за миг. Просто се закова на алеята. Погледна стария дъб в левия тъмен ъгъл на градината. Там правеха дървената си къщичка през лятото. Отмести поглед към пресъхналото езерце. Някога там идваха птици, които с Габриела хранеха. Сините й очите се сведоха надолу. Всъщност всички хубави спомени не бяха свързани точно с къщата... Бяха свръзани със сестра й.
- О боже! - възкликна тихо момичето.
Как досега не бе разбрала! Нищо в тази къща не я задържаше. Единствено сестра й я крепеше. Оттук нататък сестра й щеше да бъде единствения човек, пред когото е длъжна да се обяснява. Никой друг не го заслужаваше, още по-малко тази жена, останала в къщата...зад гърба й.
- Хайде Ники. - прегърна я през раменете Габриела - Не си струва да седим повече тук.

Веселият смях на трима човека огласяше спалнята. Две момичета, едното по-скоро жена седяха на двойно легло с кралски размер, а едно русо момченце стоеше между тях.
- Благодаря ти Габриела. Не мисля, че ако не беше дошла щях да посмея да направя това. Ти...ме спаси.
- Бях длъжна да го направя. Знам отлично през какво преминаваш. Не знаеш на какво ме подлагаше тази жена.
Русокосата жена прегърна малката фигурка в другия край на леглото. Ники изглеждаше толкова уязвима със честните си сини очи и гъстата тъмна коса, която сякаш беше завеса за предпазване от света. Изглеждаше мъничка... Сякаш отново бе просто дете... Габриела се усмихна, гледайки този малък лебед. Не можеше да си представи каква грешка щеше да направи, ако оставеше онази истерична жена да направи от този лебед малко грозно патенце. Сега, сестра й щеше да расте както всички други деца... Нормално.

Допълнителна информация:
- Има куче от породата хъски на име Рот. Козината му е кафява.
- Обича да чете много. Поглъща книгите една след друга.
- Обича всички цветове, но предпочитанията й варират от тюркоазено и лилаво до черно и сиво.
- Не е особено суеверна, но носи червено конче на ръката си.

Външния вид е на Jessica Stroup

Spoiler:

O-o-o-o-o-oдобрена си Създаване на Гимназисти 842569181

мнооогооо хубаво описание .. ама много .. Създаване на Гимназисти 3006665027

Ashley Benson
Създаване на Гимназисти Tumblr_lr0njvm94p1qiel5uo1_500

Куин Фабрей
Първоначално родителите й са мислели да я кръстят Джулс или Елизабет, но когато съзряват личицето й за първи път и двамата казват в един глас, че името й ще бъде Куин. Има много прякори, но родителите й я наричат Куини
*****
18
*****
12 клас е, но учи вкъщи

Създаване на Гимназисти Tumblr_lr0ge0vBcH1r04qts

Създаване на Гимназисти Tumblr_lr0ge0vBcH1r04qts

Дълга коса? До миналата година да. Докато не решава да се подстриже доста късо. Но не се чувства женствена с къса коса, подстригва я рядко, за да порасне бързо. Твърдо "НЕ" на екстеншъните, изкуствения маникюр, силикона и т.н. Винаги е била естествена, а и я е страх от игли, което също я държи настрана от всякакъв вид пластични операции. Отива й както безцветният гланц, така и яркото червено червило. Знае къде е мястото й, според това и се облича и гримира подобаващо - зависи от времето и мястото. Често носи рокли, но не е случайност, ако обуе панталон, дънки или клин. Нисичка е, за това ходи предимно на средно-висок ток. Всъщност когато е с равна подметка по-бързо я заболяват краката, ако се разхожда дълго, отколкото ако е с ток. Висока е 1.65

Създаване на Гимназисти Tumblr_lr0ea10Zyk1qejqeqo1_500

Създаване на Гимназисти Tumblr_lr0ea10Zyk1qejqeqo1_500

Характерът й отговаря на външния вид - до известен смисъл семпъл, леко загадъчен и определено женствен. Мрази да я лъжат, вероятно защото самата тя не лъже, не е и лъгана досега. От малка нейните родители й казват истината за всичко. С годините упоритото малко момиченце с къса руса косичка и винаги получаващо това, което иска, защото сама го прави, израства като такава личност и печели уважението на хората край нея - било то съученици и приятели, до съдружници и клиенти на баща й. Куин от малка си играе с куклите си, спазвайки етикета като една малка принцеса, оттам досега без да забрави никоя част от него. Най-добрата приятелка на света, за тези които имат честта да се нарекат нейни такива. Единствената й страст са порцелановите кукли. Килерът, разположен от едната страна на стаята й, от преди години е трансформиран в един голям замък, пълен с красиви порцеланови кукли. Като малка всяка вечер Куин взима в леглото си по една кукла, следващата вечер -друга и така докато се изредят всички. А междувременно получава като подаръци нови.
Положителни черти: Рядко остава нещата си разхвърляни (това е предимно, когато е много изморена или няма време), но винаги когато заминава на почивка или където и да е - подрежда стаята си по-добре, отколкото няколко чисатачки биха го направили.
Отрицателни черти: Единствените две неща, които може да сготви, започват с буквата "С" и са сандвич и салата, но има много опити (пълни провали) в кухнята.
Харесва: Драматичните филми като Армагедон и Пърл Харбър, също и Бони и Клайд. Песни, които най-често не са най-новите излязли в ефир.
Не харесва: често да ходи по дискотеки и клубове

Създаване на Гимназисти Tumblr_lr0ckpUPU41r1jj2co1_500

Създаване на Гимназисти Tumblr_lr0ckpUPU41r1jj2co1_500

Рождения си ден празнува на 19 септември, защото проплаква минутки след полунощ на 18 срещу 19. Майка й не работи, но се занимава с благотворителност, а баща й притежава верига хотели. Целият си живот прекарва в Ориндж Каунти, но мечтае да живее в Ню Йорк или поне да прекара една зима там.
Куин получава вниманието на учителите си не заради финансите на семейството си, а заради участията й в училищни проекти, помощта й при организирането им, поемането на инициативи и най-вече защото от първи клас е отговорник на класа, а към това се отнася много отговорно. В 11 клас вече е и председател на ученическия съвет в гимназията в Ориндж Каунти. Макар повечето приятелства да ги създава в точно там, единственото момиче, с което е най-близко, познава от детската градина. Мечтата й е да се занимава с мода, вероятно редактор в някое модно списание, но когато поотраства се насочва към бизнеса, а по-късо и към правото. Лоша черта от характера й е, че се влюбва доста лесно. Много е романтична и чрез романтика е най-лесно някой да спечели сърцето й.
Всъщност се е влюбвала един-единствен път - в детската градина, така че в действителност не знае какво наистина представлява любовта, както е чувството, когато човек е влюбен.
На 16 години, една идея се заражда в главата й и тя постепенно я осъществява. Започва с обикновени 10-минутни клипове в ютуб, на тема красота и мода. С времето качва в сайта за видео споделяне, клипове и относно стила на живот, здравословно хранене, организиране и масово подреждане на стаи, апартамент и т.н., споделя идеите си относно вътрешния дизайн, както и любимите си модни марки. Създава блог близо година след първото си пуснато в интернет видео, още идеи се пораждат в главата й, и всичко това отнема голяма част от времето й. Местейки се във Феървю за последната си учебна година тя решава да бъде домашна ученичка - не ходи на училище, а взема части уроци в дома си. В момента работи по два проекта - пускане на пазара нейна собствена линия бижута и козметични продукти и пише книга, за която все още не е сигурна дали иска да публикува.

Създаване на Гимназисти Tumblr_lqymnoLbUo1r0m46ao1_500

Създаване на Гимназисти Tumblr_lqymnoLbUo1r0m46ao1_500

- Има невероятен глас и обича да пее
- Когато не е в настроение си пуска тъжен филм или тъжна песен или препрочита тъжния край на някоя любима книга
- Обожава три неща: пица, кучета и пица
- Винаги се забърква с лоши момчета и мъже, макар да е по спазването на правилата
- В гимназията е главна мажоретка
- Въпреки, че е домашна ученичка и заетостта й, има намерение да продължи с работата си в организациите, в който е членувала досега, но е прехвърлена в центровете им във Феървю, които имат де

Одобрена си ^^

» Създаване на Маи
» Създаване на Чакал
» Създаване на Ловци
» Създаване на Хора с Дарба
» Създаване на Жители на градът